Шефа

Шефа беше вносен – от Англия. Роден в Манчестър или по-точно – в малко градче наблизо. В детството си беше обиколил цяла Източна Европа с баща си и за мнозина възникваше въпросът какво работеше бащата.

Стратегията на Шефа се крепеше на три основни концепции, към които стриктно се придържаше:

1. Постигнатото от Великата английска империя не е благодарение на fair play;

2. Разкриването на цялата информация те лишава от предимство;

3. Отправяй винаги до три послания, защото четвъртото се забравя.

В повечето случаи тази стратегия сработваше, докато от откриването на Офиса не минаха повече от три години и хората, които помнеха повече от три послания започнаха да получават представа за цялата ситуация, включително и че с fair play не се печели.

Източноевропейската реалност не пожали Шева и нанесe трайно поражение на прословутата английска сдържаност и хладнокръвие. Все по-често Шефа изпадаше в състояния на нервно разстройство, първите признаци на което бяха кървавочервения цвят на ушите му, които заприличваха на полирана пластмаса.  Когато виновникът разбираше какво е направил, вече беше късно, а процесът - необратим. Шефа стоварваше ръцете си върху най-близката повърхност  и започваше неудържимо да крещи и блъска. 

След като тези явления зачестиха, служителите на Офиса станаха много по-внимателни и наблюдателни. Появеше ли се Шефа, крачейки бос по коридорите в раираните си чорапи, това беше добър и сигурен знак за безгрижие. Разходката по чорапи често беше съпровождана и с леко подсвиркване, също признак, че нещата са на добре. Чуеше ли се, обаче отсечената походка на ботушите (които Шефа носеше дори през лятото) ситуацията вещаеше тревожност и всички бързаха да заемат концентрирана поза на бюрата си, отдадени на работата.