понеделник, 13 май 2013 г.

Тя


- Още от момента, в който я видях пред кафенето, разбрах, че си пада по момичета ...

Той обаче не ме чува и продължава да я зяпа влюбено на пейката отсреща. Чувствам се ужасно неудобно.

- ... с тази изтънена от двете страни прическа и вчесана на една страна коса

Недовършвам, защото него никакъв го няма. Двата му крака са се преплели в странна поза, едната ръка държи наклонена пред разливане картонена чашка кафе, а с пръстите на другата машинално потърква носа си. Погледът му е почти толкова незабележим колкото корабен фар.

Тя за радост въобще не ни отразява, увлечена в разговора с приятелката си. Вади метална табакера и саморъчно свита цигара.

Доближавам се небрежно, в посока към него. За да не привличам внимание, правя болезнено движение с врата към ухото му и прошепвам едвам:

- Човече, коя мацка си прави сама цигарите?!

Отговор не получавам и от погледа му разбирам, че пердето е паднало точно откъм моята страна, та съм абсолютно невидим.

Тя е с комбат панталони и медальон от неръждаема стомана с инициали. На изключително нежните ноздри има малък пиърсинг. Разговорът става все по-съкровен, когато си давам сметка, че и аз съм я зяпнал. Чувствам двойно неудобство и докато се чудя как да се изнеса с приятеля си вкаменелост, тя я докосва нежно зад ухото и неудобството става четворно.

Отново правя идиотското движение с врата, но разбирам, че няма какво да кажа и оставам да вися така, докато измисля нещо. Напрягам до краен предел зрението си, докато с крайчеца на очите не преставам да следя кога ще ни разкрият. 

Тъкмо когато си мисля, че късметът не ни изоставя и сме все така невидими, приятелката й я помолва за цигара. Тя слага бавно тютюна в машинката и малко преди да завърти листчето, усещам как нямам слюнка да преглътна и с дъх, с който мога да възпламеня барут, наполовина умолително, наполовина заплашително успявам да издишам:

- Хайде да ставаме!

Там горе в главата му явно нещo протича, защото механизмът зацепва и зъбчатите колела завъртат очите му в моята посока. 

- Хайде!

Общо взето това успях да полуизшепна с остатъчното количество слюнка. 

Не ми отговори, стана мълчаливо и тръгна. Малко преди да стигне до кошчето за боклук, протегна ръка и пусна чашата от кафе. В една друга реалност въображаемо празната чаша падна във въображаемото кошче.