Шефа

Шефа беше вносен – от Англия. Роден в Манчестър или по-точно – в малко градче наблизо. В детството си беше обиколил цяла Източна Европа с баща си и за мнозина възникваше въпросът какво работеше бащата.

Стратегията на Шефа се крепеше на три основни концепции, към които стриктно се придържаше:

1. Постигнатото от Великата английска империя не е благодарение на fair play;

2. Разкриването на цялата информация те лишава от предимство;

3. Отправяй винаги до три послания, защото четвъртото се забравя.

В повечето случаи тази стратегия сработваше, докато от откриването на Офиса не минаха повече от три години и хората, които помнеха повече от три послания започнаха да получават представа за цялата ситуация, включително и че с fair play не се печели.

Източноевропейската реалност не пожали Шева и нанесe трайно поражение на прословутата английска сдържаност и хладнокръвие. Все по-често Шефа изпадаше в състояния на нервно разстройство, първите признаци на което бяха кървавочервения цвят на ушите му, които заприличваха на полирана пластмаса.  Когато виновникът разбираше какво е направил, вече беше късно, а процесът - необратим. Шефа стоварваше ръцете си върху най-близката повърхност  и започваше неудържимо да крещи и блъска. 

След като тези явления зачестиха, служителите на Офиса станаха много по-внимателни и наблюдателни. Появеше ли се Шефа, крачейки бос по коридорите в раираните си чорапи, това беше добър и сигурен знак за безгрижие. Разходката по чорапи често беше съпровождана и с леко подсвиркване, също признак, че нещата са на добре. Чуеше ли се, обаче отсечената походка на ботушите (които Шефа носеше дори през лятото) ситуацията вещаеше тревожност и всички бързаха да заемат концентрирана поза на бюрата си, отдадени на работата.

Кратък разказ

- Какво мислиш?
- Добре, хубаво започва.
 После поглежда въпросително и добавя:
- Това явно е целият разказ. Все по-кратки ги пишеш.

10 минути

Всичко се измерваше през 10 минути.

- В системата не може да се записва време по-малко от 10 минути. Ако времето е 12 минути се записват 20 минути, за 34 минути се записват 40 минути и т.н. За вас времето е през 10 минути.

И всичко се записваше на 10 минутна база:

„Четене на кореспонденция – 20 минути”

„Писане на кратък имейл – 10 минути”

„Среща с г-н X относно Y – 50 минути”

„Изготвяне на анализ – 110 минути”.

- Времето Ви в системата за деня трябва да се равнява на 480 минути. Ако имате по-малко от 480 минути допълвате разликата с: „в отпуска/празници”, „самообразоване”; „организационна дейност”; „на лекар” или „други”. Тези записи също трябва да са на 10 минутна база, както и изработеното време.

Ако някой трябваше да напусне му вземаха от времето и след три месеца се оказваше, че e бил „в отпуска/празници”; „на лекар” или се е самообразовал. Тогава Шефа го канеше на среща в голямата заседателна зала, сядаше срещу него на дългата маса и вадеше безкрайна разпечатка на екселка таблица, от която се виждаше, че времето е изчезнало. Правеше се внимателен анализ на проблема и като извод се налагаше, че човекът без време следва да напусне. Шефа никога не уволняваше, това винаги беше решение на подчинените, до което стигаха след креативен диалог. 

Проблеми нямаха само тези, които се преборваха с времето, така че всеки решаваше въпроса сам за себе. Някои влизаха в жестока битка с времето и за 11 минути четене на имейл въвеждаха в системата 30 минути, което дори да изглеждаше на пръв поглед нечестно си беше решение.

Други имаха по-амбициозен подход и си поставяха за цел да изработват и да записват в системата над 480 минути за ден и то без нито едно „в отпуска/празници”, „самообразоване”; „организационна дейност”. За жалост това също не водеше наникъде, защото тогава се налагаше изводът, че човекът с много време не е организирал достатъчно добре работата си и като краен резултат е неефективен.