10 минути

Всичко се измерваше през 10 минути.

- В системата не може да се записва време по-малко от 10 минути. Ако времето е 12 минути се записват 20 минути, за 34 минути се записват 40 минути и т.н. За вас времето е през 10 минути.

И всичко се записваше на 10 минутна база:

„Четене на кореспонденция – 20 минути”

„Писане на кратък имейл – 10 минути”

„Среща с г-н X относно Y – 50 минути”

„Изготвяне на анализ – 110 минути”.

- Времето Ви в системата за деня трябва да се равнява на 480 минути. Ако имате по-малко от 480 минути допълвате разликата с: „в отпуска/празници”, „самообразоване”; „организационна дейност”; „на лекар” или „други”. Тези записи също трябва да са на 10 минутна база, както и изработеното време.

Ако някой трябваше да напусне му вземаха от времето и след три месеца се оказваше, че e бил „в отпуска/празници”; „на лекар” или се е самообразовал. Тогава Шефа го канеше на среща в голямата заседателна зала, сядаше срещу него на дългата маса и вадеше безкрайна разпечатка на екселка таблица, от която се виждаше, че времето е изчезнало. Правеше се внимателен анализ на проблема и като извод се налагаше, че човекът без време следва да напусне. Шефа никога не уволняваше, това винаги беше решение на подчинените, до което стигаха след креативен диалог. 

Проблеми нямаха само тези, които се преборваха с времето, така че всеки решаваше въпроса сам за себе. Някои влизаха в жестока битка с времето и за 11 минути четене на имейл въвеждаха в системата 30 минути, което дори да изглеждаше на пръв поглед нечестно си беше решение.

Други имаха по-амбициозен подход и си поставяха за цел да изработват и да записват в системата над 480 минути за ден и то без нито едно „в отпуска/празници”, „самообразоване”; „организационна дейност”. За жалост това също не водеше наникъде, защото тогава се налагаше изводът, че човекът с много време не е организирал достатъчно добре работата си и като краен резултат е неефективен.