Клайдерман

Преди 15 години спираме такси, качваме се и тръгваме към Младост 2. Шофьорът по анцунг, таксито червено, времето горещо, усещането безгрижно. Таксиджията пуска музика, обръща се, усмихва се многозначително и казва:

-Ричард Клайдерман, нещо романтично?

Кимаме. След това той се извръща, посяга към нещо и с отработен жест, пак поглежда към нас, присяга се с малък найлонов пакет и намигва:

- А за дамата семки!

След 400 метра набива спирачки и псува колата, която ни е пресекла пътя, но нищо лично, просто колегиалност и диалог на пътя.

След 15 години всички таксита вече са жълти, ползваме ги само, когато бързаме, и определено  вече не е така топло.