Дим

Виждал съм много пушачи. Пушачи с жълти пръсти, пушачи, които пушат заради самото пушене, пушачи, които искат да останат насаме, пушачи, които убиват времето, пушачи, които са завивисими, пушачи, които не знаят защо пушат, пушачи, които са забравили защо пушат, пушачи, които търсят компания, пушачи-фетишисти с лула, пушачи позьори, пушачи бунтари, пушачи, които се опитват да спрат, бивши пушачи, пушачи, които пробват за пръв път, пушачи, които искат да имат поне един порок, пушачи, които крият, пушачи, които го намират за фатално, пушачи, които пушат от цигарите на другите, пушачи сноби и пушачи на евтини цигари, пушачи, които палят цигара от цигара, пушачи, които пушат след секс, пушачи, които пушат до филтър, пушачи, на които дрехите са пропити от цигарен дим, и аз- единствен по рода си пушач.

Започнах да пуша в шести клас, защото се събрах с неподходящи, но пуших и в отбрани компании, когато имахме вносни цигари. В гимназията спрях да пиша, запалих цигара в първи курс в университета, когато цигарите се купуваха без бандерол от малки будки. После пак не пушех. В кантората, в която работех, пушеха, та започнах да припалвам и аз на обед. Пушех вечер в компания, пушел съм и под душа.

Стоя в офиса, гледам си часовника и се чудя, ако запаля цигара в 11.30 часа, дали ще наруша принципа да не пуша сутрин. Всъщност пушенето сутрин винаги съм го намирал за страшно ретроградно и нездравословно, нещо, което слага точката на етикета „Пушач”. Има едно единствено изключение и това е пушенето по време на отпуска, тогава всичко е позволено, защото е почивка и нещата се случват по различен начин от останалата част от ежедневието. В крайна сметка взимам цигара, кибрит и излизам на двора. Тук, там има и други хора, които пушат в тази неясна част на деня между сутрин и обед. Докато пуша обмислям последиците от избора си. На обед паля цигара с бирата и добавям втора единица за целите на статистиката.

Следобед с кафето не ми се пуши, което ме радва, но виждам едно страшно симпатично момиче от съседния офис и тъй като пушенето е социализиращо, взимам една цигара и излизам да й кажа здрасти. Общо три цигари до момента. Практиката показва, че до две цигари дневно е полезно и превантивно срещу алцхаймер. 

След работа се събираме с приятели и започвам да си дърпам от цигарите им по малко. Те са наясно с този мой навик, така че срещам разбиране. Към края на вечерта вадя предпазливо една самостоятелна цигара и тя застъргва издайнически по капака на кутията. Равносметката за деня са четири цигари и няколко дръпвания, които не могат да се сумират. Казвам си, че положението не е толкова тежко, но е хубаво малко да ги намаля.