от "Истории за жените, които не познавам"

Истории за жените, които не познавам

* * *

Докато майката разбира, че дъщеря й е бременна, тя ми роши косата и повтаря:

- Не, определено не си бил при мен.

Запазвам самообладание като майката и отговарям:

- При никоя не съм бил, имах страшно много работа.

Това явно не я успокоява, защото ме поглежда косо и клати глава:

- Аз не бих го направила по този начин.

Така е повече от година и аз чувам как повтарям:

- Все пак при никоя не съм бил.

Тя е упорита, но в този момент емоциите при майката явно надделяват, защото припада. Тази изненадваща развръзка я разконцентрира и тя ми дава минута спокойствие. За жалост насред кулминацията започват рекламите и аз отново съм неин.

- Както и да е, при мен идваш повече от година, така че аз познавам всеки сантиметър.

Колкото и да е извратено, тази ревност ми доставя удоволствие и решавам да замълча, за да подсиля ефекта.

След дълбока въздишка тя ми разкопчава горното копче на яката и се отдалечава към телевизора, за да увеличи звука.

След двадесет минути с отегчение констатирам, че отново изглеждам по познатия от последната една година начин. В крайна сметка повече не се връщам. Въпреки странния вкус към обличане, новата фризьорка е мила, с много приятен глас и никога не ме пита при коя съм бил.