събота, 23 март 2013 г.

Василиус


Докато прибягвам между чадърите, таблата с фрапетата се клати заплашително. Карираната ми риза в неизбежно морско син цвят е разпасана, късите панталони са се завъртели на 45 градуса, така че копчето за закопчаване се пада някъде около хълбока. Нескромно между боксерките и веещата се риза се вижда завидният шоколадов тен от лятото. Косата ми е разчорлена и някак в унисон с безметежността и босите крака, които прибягват по пясъка. 

Вземам поредната поръчка, скачам от пясъка върху дървената пътека на бийчбара, усещам хладния полъх от огромните вентилатори и отпрашвам към дъното. Там се усмихвам на барманката, извиквам нещо напевно на гръцки и докато машината за фрапе разбива кондензираното мляко на пяна, се облягам с гръб на бара и се взирам в морето, което от мастилено синьо прелива в бяло от невероятната мараня на слънцето. След като бучките лед издрънчават на дъното на стъклените чаши, се обръщам машинално, хващам провисналите къси панталони и с отработено движение ги връщам на мястото им. Грабвам таблата, казвам нещо весело на барманката, тя ми отвръща шеговито и отново отлитам към пясъка. На половината път късите панталони отново са се смъкнали на една трета, а копчето за закопчаване се е завъртяло на 45 градуса и сочи към хълбока. От дъските скачам на пясъка, със свободната ръка обърсвам челото и преглеждам опърпания бележник да не съм забравил нещо от поръчката. Стигам до чадъра, слагам двете фрапета върху покритата с прах и пясък масичка и изчезвам към мацката в дъното, вдигнала ръка за поръчка. Из целия бар се носи chill out, двама се освежават на душовете, а няколко младежа показват завидни умения по плажен волейбол. 

Това съм аз в следващия ми живот, казвам се Василиус, всъщност това е единственото гръцко име, за което се сещам. В този живот седя на шезлонга и обирам със сламка пяната от фрапето. Отново е краят на август, последният ден от отпуската и при мисълта за заминаването утре ме стяга под лъжичката. Паля една цигара и докато се запътвам към брега, разгонвам кривите мисли с обещание, че следващото лято ще бъде много по-забавно и дълго.

Няма коментари:

Публикуване на коментар