* * *

Дървесина от стъблата на дърветата е потънала на дъното. Кадифен килим, покрил целия бряг по протежение на плажа. Пясък фин като брашно. С всяка вълна килимът се пръсва на безброй кафяви лентички, които спираловидно падат по дъното. Меко и протяжно движение, запълващо цяла вечност. 

На брега погледът на мъж се рее. Тревата се извива като вълна, корените хрущят под напора. Движението се предава на храстите, дворът се превръща в море, по което беседката се понася. Зачервените очи поглеждат лодката.

В края на нощта и началото на сутринта морето и небето се сливат в бледо лилава линия. Водата е безмълвно спокойна. От чашата кафе излиза пара. Съзерцава тишината в просъница. Рижава лисица минава необезпокоявана през двора. Острият й нос души морската вода като плячка. Настъпващият изгрев отмива лилавото с топло златисто. 

Отражението на лодката се носи след нея. Всяко настръхнало косъмче по тялото усеща влажния хлад. Пръски попадат по лицето и оставят кръгчета сол. Събудили се мисли се лутат една през друга. Една по-тревожна измества за кратко останалите. 

Горещината затопля цветовете. Очите примижат от слънцето. Жегата се пропива в кожата. Парещите лъчи полазват гърба и увисват на раменете. Хоризонтът се скрива в пулсиращия въздух, брегът се размива в нажежен до бяло контур. 

Мигове след залеза единствената светлина е от повърхността на морето. Вода като разтопено олово. Ръце, миришещи на риба и сол. Поглед, обгръщащ брега.